Борис Христов

Приносът на една личност към човечеството едва ли би могъл да се съизмери само и единствено като принос към конкретна държава, кауза, наука или област. Ако някой с живота и делото си е допринесъл за духовното израстване на хората, за тяхното вдъхновение и пробуждане,  то неговият принос е съществен за всяка една област и частица от тяхното битие.

Приносът на Борис Христов към българското оперно пеене е част от приноса му към световното оперно пеене, част от приноса му към израстването на вокалното изкуство, към музиката и най-вече към морално-етичното и духовно облагородяване на милионите вдъхновени, ентусиазирани, разплакани и занемели пред красотата на пеенето му хора.

Борис Христов облагороди и обогати пеенето с тембри, динамики, себеизразяване, които издигнаха представите за певческото изкуство на ново, по-високо стъпало. А какъв по-голям принос от това да въздигнеш именно музиката – тази най-велика, най-дълбока и най-обширна наука за живота.

Пеенето на Борис далеч надхвърля рамките на концерт или оперен спектакъл. То пробужда индивидуалното съзнание, възвишените стремежи и копнежи към великото в живота, дава широта и простор за полета на човешките мисли и чувства.

Приносът на Борис Христов към българското оперно пеене има и по-конкретни, по-материални измерения, макар и те да са на по-заден план, защото тяхното наличие, разгледано извън контекста на борисхристовото певческо изкуство и личен пример, биха имали далеч по-малък принос.

През 1986 година в Рим е открита “Българска Академия за изкуство и култура – Борис Христов”. Великият българин дарява дома си на българската държава, за да се грижи за развитието на млади оперни певци. Борис Христов дарява и родния си дом в България, намиращ се на столичната улица “Самуил” 43, който по-късно става “Музикален център – Борис Христов” за подготовка на млади дарования. 

Почти целия си певчески живот Борис Христов прекарва извън България, но нито за миг не е дал повод за съмнение в любовта към страната и народа си, към уважението и готовността да помогне всячески на българските оперни артисти.

Идеята на Борис да построи със собствени средства музикална академия в София среща категоричен отпор от академичните среди заради условието на велкия бас в тази академиа да преподават само италианци, на които той лично ще поеме възнаграждението. Силният протест на няколко известни личности в тези среди накланя везните в посока висшият партиен апарат да не позволи на Борис да реализира намеренията си.

Едва ли има по-подходящо доказателство за тези някоко фрази от самите негови думи казани пред български кореспондент в Милано през 1960 г.: “Кой не иска да се върне у дома?…Как искам да отпочина на родна земя…Сега обаче имам извънредно много задачи. Аз нямам право да се отказвам от моите ангажименти, защото България трябва да се гордее с мене така, както и аз се гордея, че съм българин!”

Дали е случайно или не, но е факт, че Борис Христов е първият от една цяла плеяда велики български баси и един от първите от плеяда велики оперни певци.  Въпреки всички междуличностни конфликти, които, за голямо съжаление са неизменен спътник на повечето големи артисти, аз съм твърдо убеден,че в ранните години, белязани предимно от любов към музиката и ентусиазъм, Борис Христов е бил вдъхновение и пример както за Николай Гяуров и Никола Гюзелев, така и за по-младите световни певци  като Бойко Цветанов, Димитър Станчев, Юлиян Константинов, Орлин Анастасов и др.

Няма по-велик принос от това да вдъхновяваш и да разпалваш любов и ентусиазъм у някого. А именно Борис Христов е, може би, най-големият вдъхновител. 

Първият оперен глас, който чух в живота си беше именно неговият и то не в оперен репертоар, а в космическата „Многая лета”  на Бортнянски от уникалните записи в Патриаршеската катедрала през 1976 – годината на моето раждане.

Когато прозвуча гласът на Борис целият настръхнах, онемях от възторг и дори усетих известна доза страхопочитание към могъществото и магнетизма на тези звуци.
Според изследователите на неговия живот записите били празник в културния живот на страната ни и мнозина ги разглеждали като основа за един нов етап в съвременната културна история на България, свързващ най-ярките творчески достижения на нашия век с не-пресъхващите извори на старото българско наследство. Те не изменяли представата за международния престиж на Борис Христов, но със скритите си патриотични и творчески измерения се превърнали в първостепенен факт от биографията на певеца.